2 янв. 2020 г., 23:55
Луната нежно шепне
приказна история до зори.
Накара душата ми да трепне,
да обича, да намразва, да гори...
Едно момиче страдало
по невъзможните мечти.
И всяка нощ то разказвало
пропилените си, но красиви дни.
За теменуженото лято,
и бездната, която ги дели...
За очите и усмивката, която
един ден сърцето и изпепели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация