Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък

18 мар. 2005 г., 13:51

Поэзия

936 0 3

Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък,

в Елипсата на тихата Болка,

в капките кръв по синята Трева

и безличието на тайните в Числата,
и там сред черните Цветя.

Ще ме откриеш: Ти!

Сред отломките от спомени,

в синята неонова реалност.

Ще пресътвориш Вселената в мен!

Нека бъда ангел,

нека бъда демон,

Нека бъда живителна напитка,

Нека бъда отрова.

Нека бъда съвършената комбинация:

От лудите ти мечти!

Стигни до края ми: Това сам аз!

Обичай ме сега!

Защото символите не описват теб.

Защото Воюваме един за друг.

Защото Один е сляп!

Ще слея миналото: Ще съм сега.

Ще слея бъдещето: Ще почувствам.

Един безкарен цикъл.

И в слепотата на дните

Слънцето ще раздирам: За теб!

Защото те обичам!

vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-03-30T16:38:39+03:00

Хареса ми!Запази обичта си!
AmazonkA (Марина Петрова)

2005-03-30T13:43:16+03:00

Благодаря ти
Fabiana (Галя Николова)

2005-03-18T18:12:54+02:00

Много силно Марина, грабна ме още от заглавието, обичай и бъди обичана!