Аз съм слънчево петле,
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят,
реша си го с моя гребен
и му пея до обяд
затова ми викат Верди.
Дай на плитките му две
да люлеем есен цветна
я, излез навън, дете!...
.... Шшшшшт, не казвай на поета –
кукурига стих след стих,
конкурира ме на пле́та...
Измъкни се сам и тих,
докато похърква в „не́та“!