Горчи ми във очите
от сълзите или цигарения дим,
не зная.
Пропива и разяжда ме отвътре,
болката като коварен спътник.
Огорчена. Падам. Ставам.
Кръговрат. Вечен.
Но нищо не е вечно
и животът, който
сам отне си.
Изморих се да те търся,
усмивка-слънце
сърце да стопли.
Изгрей отново,
колкото и да си далече...
© Мария Все права защищены