Обърнах се и те пред мен изгряха -
разцъфнали, усмихнати, добри,
а само преди месец сякаш бяха,
две листчета от почвата дошли.
Море от злато, жълти пеперуди,
накацали по гордите стъбла.
Неземна сила слънцето обрули,
родиха се звезди от светлина.
Като ви гледам - радост ме обзема
и вече нищо няма да я спре.
А как бих искал всички да ви взема –
безкрайно слънчогледово море!
© Данаил Таков Все права защищены