10 апр. 2010 г., 18:23
Цял ден Слънчо по небето
броди, неуморно шета.
Вечер дойде ли, тогаз
вкъщи скрива се завчас.
Там го чака майка мила,
за двама гозби подредила.
Сяда Слънчо със въздишка,
да го среща булка иска.
Майка гледа свойто чедо
да въздиша, страда с него.
По лъчите му го гали,
тихо дума, с него жали: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация