26 мая 2015 г., 22:17

Смарагдови сълзи 

  Поэзия » Философская
524 1 7
Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно.
Задавена надвеси се над мен и
изкрещя ми в болка невъзможна:
По-лесно се търпи студеното!
Сред калището окъсняла птица
в летежа свой донася ми печал.
Изгарящият поглед на зениците ù
след себе си оставя пепел бяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Все права защищены

Предложения
: ??:??