Скъпа моя, ненагледна!
Как в очи да те погледна?
Как сърце си да разкрия,
в тебе огън да открия?
Между нас любов да грейне,
радостен ветрец да вейне.
За да пламне таз искрица
във семейната зеница.
Как със знак да ми отвърнеш
СМЕЛОСТ в мене да ми върнеш?
Вътре в теб да се изправя,
мъжко чудо да направя!
© Никола Апостолов Все права защищены