Тъжна бях, когато мислех за теб,
не можех да намеря никакъв лек.
В главата ми бушуваше буря,
в сърцето ми - безспирна любовна струя.
Но не, не плача повече за теб.
Отроних всичките капки по теб,
и паднаха те като есенни листа,
и свърши листопадът - нямам и капка сълза.
Зима е вече, студена, мразовита,
като сърцето ми в лед обвита.
И мислите ми замръзват, не искам и спомени...
Но знам, че и пролет ще дойде някога
и ето аз пак сменям сезона.