СМИСЪЛ
Луда гордост, осмирена
в ризница от бодлива тел.
Смееш ли да мръднеш – ще се набодеш.
Раните кървят, а ти дори безчувствен,
чакаш си реда за оня свят,
където няма смисъл нито да се бориш
и където няма смисъл даже да умреш.
Помисли, дали ще има смисъл
това задгробно съществуване,
програмирано и безпроблемно,
даже да е рай или пък ад.
Затова не вярвам в рай и ад.
За мен тази ризница
е смисъла да съществувам,
защото съм човек от обществото.
Не плебей, нито роб, нито бог.
Аз съм просто гражданин
в преходен период.
© Славея Гарова Все права защищены
Вестин