В далечината,
ефирна богиня.
В близината,
ароматна смокиня.
Средно висока
и леко широка,
изпуска си сока,
плитко-дълбока.
Отвътре червена,
с семе озряло,
външно зелена
и бързо растяла.
Ходейки виждам
и пееща птичка.
Към мене приижда
със секси привичка.
Пърха с крилца
и търси опора,
по всички селца
за нея е спора.
След нея наред е
звучна лавина.
За тази е важно
врява да вдига.
Обичам ви всички!
Сочни смокини,
галени птички
и бурни лавини.
© Георги Бъчваров Все права защищены