Смрачава се и всичко гасне,
смрачава се и всичко губи своя плам.
Душата търси с някой да си пасне,
преди съвсем да угасне...
Мрак, тишина, тъмнина -
сякаш потънал е в тях градът.
Луна, небе, звезди
и небесно сини бразди...
Начало, край, безцелен път,
живот бленуван, кръстопът...
Лутам се и търся,
но какво - и аз не знам;
това навярно ще продължи,
светът е пълен с лъжи...
Смрачава се и всичко гасне,
смрачава се и всичко губи своя плам...
© Поли Все права защищены