12 авг. 2020 г., 10:20

Смут 

  Поэзия » Философская
784 1 2
Заглъхвам в този миг –
камбана без езиче.
Не е присъщо да замръквам
посред ден.
И тук съм, и не съм -
еднакво и различно е -
светулки бунят моя сън.
Какво пък толкова.
Отгоре и странично,
отвътре и отвън,
с мен и без теб,
редуват се на въртележка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
: ??:??