valiordanov (Валентин Йорданов)
1832 1473
8 июл. 2021 г., 07:52

Смълчаният град 

  Поэзия
5.0 / 3
322 2 3
Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома
и крие се зад спуснатите щори.
Градинките обрасли със трева,
но няма кой с гюрлюка да се бори.
По улиците - кръпки. Сякаш там
са хвърлени потурите старешки.
Градът мълчи и много го е срам.
Градът е в мат от поалчнели пешки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • ПТП (Петър Петров) Ще взема спомените с мен
    Ще взема спомените с мен
  • Сенилга (Сенилга) Победа 9 Мая 1945
    Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Азазел (Неличка) ***
    Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Январское утро
    Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »