Аз съм мъртъв, болен, леден, луд…
В мене вече чувствата ги няма;
мрак в душата, а в сърцето – студ;
на мечтите разрушен е храма...
В миг в сърцето всичко охладня,
не смущават ме тъга и радост,
бляна ми попари го слана,
охладнях; и стар съм в свойта младост.
А в душата нито лъч, ни плам,
мрак жесток дълбоко в ней владее;
и не ще издигна вече храм,
в който блянът нов да заживее! ...