Не зная коя съм, не зная и накъде да вървя... Изгубих всичко в себе си, някой откъсна мойте крила. Вървя надалеч, скитам се в мрака, по полета и гробища напълно съма. Мен никой не ме заслужава, аз съм просто момичето с злощастна съдба. От очите две сълзи се стичат, но кървави са те, сърцето от болка и мъка се разкъсва, душата на късчета се накъсва. Краката не издържат вече, отивам си от този гаден свят, цялата съм на парчетаъ- във всяко забита остра отровна стрела, цялата в кръв опръскана. Точно на това гробище, в тази яма ще е моят гроб сега. Родена сама, умряла сама от всички тези забити стрели. Всеки ден нова се забиваше и сърцето все по - трудно тупти. Умирам, но на кой му пука за това момиче умряло от страх?... Нима някой ще сложи край мъртвото и тяло цветя? Нима някой би избърсал сълзите и да съживи тази бедна душа? Нима някой ще му липсва, нима някой ще тъжи? Остават само въпроси без отговори, защото нея днес смъртта я победи....
© Петя Николова Все права защищены