Срещнахме се вчера някъде в метрото.
Видял ме е и хвърлил ми око.
А аз, в навалицата, гушната в палтото,
с маска против грип и уроки, и зло.
В къщи, като стигнах, маската свалих,
мислейки, че вече съм сама.
Но той следил ме, после аз открих,
и шмугна се през входната врата.
Нахален, седна на дивана.
Влюбен бил, разправя, че е в плен.
Нежно, тихичко подхвана
“Ще си в леглото седмица със мен“.
Задавих се с кафето, започнах да крещя.
Награбих кухненския нож.
А той с усмивка лекичко се завъртя.
“Ще бъдеш с мен и ден и нощ“.
Втресе ме, започнах да треперя.
Телефона грабнах, но уви, “Повреда“.
-“Ако не слушаш и по- страшен ще намеря.
От Китай ще викна братовчеда.“
Представи се любезно, “Аз се казвам Грип“.
Поуспокоих се, че не е Корона.
Та ща не ща, бях цяла нощ на трип.
Битката била за трона.
Цяла нощ се борихме... До два.
В леглото иска да ме сложи.
Усили парното, че да се съблека,
че с маската и дрехите не може.
Каза мило, чайове да пия.
Минавал бързо, даже без температура.
Но ако продължавам да се бия,
ще ме запознаел със Китайската култура.
Китаеца безцеремонно обикалял
и жени, мъже, деца... Наред...
В леглото не подбирал, всичко свалял.
Жертвите му са безчет.
Тъй цяла нощ със тридесет и осем.
Каза, че било ми провървяло.
От братовчеда бях съвсем на косъм.
А жито с мед след него се ядяло.
© Valya Тodorova Все права защищены