Смъртта

27 февр. 2008 г., 15:40

Поэзия » Другая

1002 0 2

Колко страшна само е тя,

страхуваш се от нея във нощта!

Далеч от нея искаш да си ти,

но в мрака виждаш искрите от нейните очи.

Страх те е да заспиш,

всеки шум внимателно следиш.

Но тя те дебне и те чака,

чака да се спусне мрака.

Нейното име те влудява,

от страх сърцето ти се вледенява.

Но смъртта е пред твоята врата

и към теб протяга своята ръка.

Със злата си усмивка те следи

и знае, че при нея ще идеш ти.

Страхът ще те погуби

и ума си ще изгубиш.

Сега към теб се приближава,

краят твой наближава.

Това е тя, смъртта,

страхът от нея е обзел света.