Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш,
че сигурно аз бих ти се зарадвал
и вместо да те гоня за сбогуване,
логично би било да вдигна сватба!
Но ти не пожела да се събудиш
и пейката от раз се сгромоляса.
Реката даже почна да се чуди
до дъното на камъни и пясък... ...