18 мая 2008 г., 09:20

смъртта на... 

  Поэзия » Любовная
1114 1 6
Усмивка, от която ясно личи тъгата...
Защо и днес трябва да видя на дявола рогата?

Сърце разкъсано, в леда - застинало.
Листенце младо, а погинало...


Всички знаем кое е на две кратно,
а едно сърце умира тъй безвъзвратно.

Като че прокълната е душата
вечно да се скита по земята.

Пълен хаос, болка и измяна,
не желая аз ничия промяна!

Надежда - сляпа, светлината в мрака,
езеро и лодка - смъртта отдавна чака.

© Бляксс ссссс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Листенце младо, а погинало...
    Защо трябва ти да си това листенце? Стиха ми хареса, но бъди малко по-положителна - мрачен човек, с мрачно съзнание - така пише в описанието ти. Смъртта Дончева - ти е името. Бъди положителна, рано ни е да мислим за това. Иначе стиха е оригинален. Поздрав
  • Ако смъртта има твоята визия, да ме взема оная с косата!
  • Много мрачно,но добре написано!
  • интересно
  • Харесвам стила ти на писане
  • "Пълен хаос, болка и измяна,
    не желаем ние никаква промяна."
    Това ли е, което желаете? И кои сте вие?
Предложения
: ??:??