niko_niko (Нико Ников)
198 331
9 февр. 2010 г., 14:34

Смъртта на боговете 

  Поэзия
735 0 6

 

 

Огнените пирамиди пламнаха.

Дебелите стени крещят. 

Домът на боговете празен е.

Дойде на хората денят.

 

На сиви птици отлетя съдбата ни

със белите криле на пролетта.

Небето пръсна се, видя крилата ни 

и в тиха, нова песен се изля.

 

Заминаха си боговете страшни,

умряха и не се родиха веч'.

За старите скрижали прашни

те заплатиха с дива сеч.

 

Къде сте, богове безчестни?

Къде е ваш'та сила дива?

Защо заминахте, елате

да видите в какво ви бива.

 

Заминаха си боговете чудни.

И небесата пламнаха без глас.

Морето пак е изумрудно

и хората надигат глас.

 

Не са готови за борбата.

Не са готови за смъртта.

Ще пламнат бързо в суетата

и ще ги погне пак смъртта.

 

Небето тихо е и страда,

задето пак измайстори

най-нови идоли, които

човекът сам си сътвори.

 

Безумно е, но в тиха сянка 

изумрудените дни стоят.

Морето плаче, вика, ахка, 

а дивите реки струят.

 

Ще дойде ден, това ще свърши, 

ще се разлеят тихите води.

Желанието ще прекърши

най-старите и зли души.  

 

 

© Нико Ников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За съжаление, има хора, които вярват, че скрижалите ги пише някой друг (т.нар. Бог). Дори да го има, защо трябва да му позволяваме да ни командва и да ни наказва? Деца ли сме? Такива случаи на "доказани" медицински диагнози, които впоследствие биват опровергани, ни заявяват в очите, че светът, а оттам и Бог, не са това, за което сме свикнали да ги мислим.
  • Принципите на вселената как обясняват необясними неща като оздравяването на онкоболен без лечение или забременяването на жена, която не може да има деца? Това са случаи на хора, чиито диагнози са потвърдени от няколко лекарски комисии. Поинтересувай се мъничко и ще се увериш, че тези "непоклатими" вселенски принципи, които науката смята че познава, са невъзможни в редица случаи. Логиката е безсилна често пъти. А и въображението трудно би могло да ги обясни.
    Сблъсквала съм се със ситуации, когато нито познанията ми, нито въображението ми са могли да ми помогнат. И всичко е било в Божиите ръце. Нека ме обявят за мапимулиран човек! Вътрешната совобода не е въпрос на вселенски принципи.
    Съжалявам, че превърнах коментарите си тук в нещо като мини-форум, но ти ме провокира с този стих. Успех ти желая нататък.
  • Вселената има принципи, които биха могли да бъдат манипулирани по най-различни начини. Нужно е познание и въображение. Вярата в каквато и да било всемогъща сила над човека ограничава и двете.
  • Свободният човек ли? Има ли такъв под слънцето? И кой го ограничава? Бог? Съжалявам, далеч съм от твоето схващане за света.
  • Боговете са умряли отдавна за някои, а за други не са се раждали. Свободният човек не се нуждае от богове, по-скоро те се нуждаят от него. А робът вечно възкресява умрелите богове, за да има на кой да служи...
  • Не успях да схвана дали това е ода на радостта от смъртта на боговете или страдание заради усещането за тази смърт. Векове наред вече човекът се опитва сам на себе си да докаже, че не се нуждае от Бога, но сами виждаме резултатите от това самочувствие... Където е започнал бунтът ни срещу Твореца, там е и нашата присъда над самите себе си.
Предложения
: ??:??