смъртта на есента

28 мар. 2008 г., 15:02

Поэзия

495 0 1

Пианото издава пореден тон.

В смрачавашия се ден от есента.

Вятър удря клоните в стъклото

и допълва на пианото тъжния стон.

Ето, още едно листо се отронва.

Пада в купчината отбрулени сълзи.

В здрач сърцето броди, бие.

Поело своята съдба.

Часовникът отмерва още миг.

Потънал в студ и самота.

Вятърът клони счупи и отбрули последните листа.

Остана само то -

сърцето - и броди към смъртта на есента.