Смъртта облече балната си рокля,
косата си наточи с едър брус,
огледа се, усмихна се доволна,
и затанцува страховитият си блус.
На бойното поле, за нея рай,
тя пиеше шампанското си, кръв!
Души прибираше в поредният гуляй,
щастлива сякаш беше и той пръв...
Оркестъра и бяха канонадите
и виещите, стенещи обречени!
Целуваше тя със любов снарядите
и чаша пълнеше, от трупове посечени... ...