Облечена в бяло. На главата си изваян

венец от пролетни, нежни цветя.

Да напомня на всички

за любовта.

Захвърлен воал край малка,

все още неизрасла елха,

която утре ще радва децата

в затоплена стая и скрита тъга.

Да бъда Снежанка в бяло наметало.

И при теб в снежната вечер да нашепвам,

колко празнично е всичко

и колко красива е тя!

Да бъда Снежанка вече не искам.

Да бъда с венец от пролетни, нежни цветя.

Да бъда жената, която обичаш -

виж, това би означавало всичко.

Ела при мен и виж, че тук е по-добре!

И казвам ти: Бъди щастлив!

И подарявам ти венец!