на Емона
Вятър духа силен тук,
баба долу връти пръжки с лук.
Сняг се сипе, ама чок.
А познай дали има ток: ааа-йок.
През джамекя наднича баба Кина.
Под мустака си нарежда
В таз' виелица дано не се спомина.
То мустак не е, а къделя прежда.
Туй сега, че съм космата, май не е кусур...
Нека да ми топли на гъзягата дебела.
Нищо че не би ме пожелал и най-загорелия *ур. ...