Снежна буря в рая
(Апокалипсис 2017)
Летя и виждам облаци отгоре:
с издути бузи вятърът фучи
и в стройния и чист небесен хор
фалшива нотка почва да звучи.
С кълбета дим над мътносива каша,
с разрошени от бурята коси,
небето мръщи се, гръмовно кашля
и плюе електрически искри.
И вой, и пукот, тътени подземни,
към Бога хищно вдигнати ръце,
и снежни ангели пищят ранени,
валят, валят с пречупено сърце.
Привързана с терзания бездънни,
душата ми престава да лети
и чака будна сивото разсъмване,
снегът навън под стъпките хрущи.
И бой за смет сред кучета бездомни,
край кофите е разпилян позор...
В небето – очертания на конник,
и тръбен звук, и отглас от нестроен хор.
9.01.2017
https://www.youtube.com/watch?v=Fe9jQgghUYE
https://www.youtube.com/watch?v=amvDiKEza50
© Мария Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Щом казваш, Ирина. Според мен всеки преживява своя личен Апокалипсис в рамките на живота си и не веднъж. Понякога, Апокалипсисът е колективен, както е сега. Можеш да го сложиш в кавички или не, зависи как го усещаш. Благодаря.
-
Последният стих е много тежка завеса. Черна.....
Браво! -
Благодаря за "Любими".
-
Изводът - не пейте фалшиво, защото може да унищожите света☺.Благодаря, Ина.
-
Да има апокалиптично звучене, но на мен ми звучи пречистващо.
-
Благодаря, Светулке. Аз открай време си пиша апокалиптични стихотворения. В една мъдра книга прочетох, че страховете са много по-лоши от това, което в действителност се случва и съм го превърнала в свое кредо. Творчеството понякога е отдушник на колективните страхове, които всички изпитваме, и ни помага да се справяме с тях.
-
Потръпнах от силата на внушението...
-
Благодаря за "Любими".
-
Благодаря, Георги. Клиповете към текста могат да бъдат обединени с мотото "Каква я мислехме, каква се оказа". Малко черен хумор и от мен. Въпреки че стихотворението ми съвсем не е хумористично.
-
Силна поезия.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
