Прехвръкнаха снежинки лекокрили.
Премрежиха очите ни сънливи.
Заситниха те снежното хорце.
Погалиха ни с весели ръце.
От сутрешното снежно нашествие
получих импулс във душата.
С пухен юрган е завита,
земята ни, златна и свята.
Напролет в ручеи бистри,
снежна водица ще бликне.
И душите ни леки, пречистени
с нови сили ще се усмихнат!
© Симеон Пенчев Все права защищены