Очите ти оттам ме гледат -
две безчувствени мъниста.
Че в тези тъмни, тъжни бездни
има дъно светло, чисто
аз виждам и натам се нося -
напориста и неземна,
подобно в църква капка восък,
корен в почва черноземна.
Докосвам ли те, тъмнолистен,
с крилете е на сто калинки...
Да каже кой каквото иска -
целувам нежно твойта снимка.
© Камелия Виденова Все права защищены