Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от примереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута,
а морето лежи под скалите с хайвер разпилян.
В радостта се прицелиха, падна след изстрел кошутата
и застина със поглед учуден, но в лятото взрян.