Всеки дом има в албума
или нейде в хола поставена,
снимка с изписани думи
преди години направена.
„Честит осми март, мила мамо!”
и една усмивка прекрасна,
която не е спомена само
за това, как детето порасна
и защо косите са тъй бели
и какво е тревога и радост
и какъв данък са взели
от една майчина младост.
A когато отминат години
и детето е вече жена или мъж,
когато по света нейде замине
и месечно се обажда веднъж,
тогава мама албума разгръща,
притваря очи ...и разглежда...
С паметта си отново прегръща,
онова, което ѝ дава надежда.
© Събчо Събев Все права защищены