18 апр. 2008 г., 00:27

Сняг 

  Поэзия
583 0 1
Снежинките танцуват в тъмнината
и в своя влюбен танц се гонят.
На къщите докосват те стъклата,
с умора падат, губят воля...

Снегът покрива със сребърна завивка
земята и дърветата отвън.
От стаите си гледат хора с усмивка,
припомняйки си някой хубав сън...

Те гледат по прозорците скрежта,
онази чиста и кристална скреж.
И мислейки за своите неща,
снегът напомня им житейския вървеж.

Един вървеж през много преспи минал,
през трудности, но пътят все е нещо дал,
за всяко щастие снега си ринал,
но щом готов си бил, си ти успял...

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??