СНЯГ ПРЕЗ АПРИЛ
Навън е китна пролет. Месецът- зелен април,
а вредом сняг нечакан земята я покрива,
овошките цъфнали е вече осланил.
Кому показва той своята сила дива?
Жадуваме и очакваме ний Пролетта
със слънчицето ласкаво, със красотата.
Със нея се възраждат мечти и младостта,
и най-красивите надежди на земята.
Затова ни е толкова чудно, чужд е нам
този сняг през красивия пролетен месец.
Посърнал ми се вижда днес и света голям.
Не радва ме и веселата птича песен.
Но кратък беше и този сняг, така неждан,
и този студ опасен и така омразен.
По-силна се оказа пак Пролетта, аз знам,
преборила се с напъна студен, напразен.
Вървя по улицата аз и отдалече
в трапчинка малка виждам - нещо се белее.
"О, Боже мой, пак сняг ли - викам - стига вече,
аз искам всичко вредом да се зеленее!"
Не е това то сняг, а листицата бели,
окапали от близки цъфнали дръвчета.
Напират силни соковете пощурели.
Наблизо гледам - скачат весели момчета.
"О, сняг, ти зло дете на зимата студена,
върви си вече, върви си и не ни мори!
Властта на Пролетта сега е отредена.
Върви далече, чак в Тилилейските гори! "
И нека вече душата да се отпусне!
И нека вече сърцето добро да закопней!
Към нас на буен кон нека Пролетта препусне!
А ти, пакостнико сняг, не връщай се, недей!
© Анка Келешева Все права защищены