11 янв. 2020 г., 00:11

Сняг тихо пада 

  Поэзия
1196 0 0

СНЯГ ТИХО ПАДА

 

Прегърнаха се море и небе.
Снежни клиле - нежно бели.
Прилепили сърце до сърце -
любов, непознаваща предели...

 

Целувки, пиещи радостта
на тапло докосване небесно, -
невинност, божествена чистота,
в танц от вятъра понесени...

 

Непрозирна е нишката на страстта.
В нежността й умират дихания.
Раждат се мигове от вечността -
капчици сълзи – морски създания...

 

Очи се взират в мечтани брегове,
но пелената дивно-бяла ги закрива.
Чайките се лутат, търсят духове.
Вълните само знаят, на къде отиват...

 

10 01 2019
 

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??