koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
26 янв. 2017 г., 13:17

Сняг 

  Поэзия » Пейзажная
457 0 4

И трети ден вече обилно валя,

и всичко отгоре съвсем побеля.

Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,

и няма да чуеш ти зимни петли.

 

От бяло по-бяло. И чисто. Личи.

Слепеят очите от снежни лъчи

Покри тишината и всякакъв звук...

А ето, че вече пързаля се внук.

 

Душата, човече, от бяло блести

и зимната радост във мене листѝ.

Не идва опасен от слънцето пек.

Израсна пред мене и снежен човек.

 

И радост изпълва кристален простор.

На сняг ми мирише във градския двор.

И дишам с гърдите аз въздуха свеж,

а топлата пара превръща се в скреж.

 

Отгоре надолу шейната лети –

остават след нея и двойни следи.

Денят си отива към залеза бос

под мишница бяла със зимния гост.

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??