19 мая 2009 г., 11:26

Соколът 

  Поэзия » Философская
1030 0 4

Соколът летеше, високо нагоре.

Правеше кръгове – беше на воля.

Соколът летеше, всеки го гледа,

а охлюви нисичко долу бяха проклети.

 

Птицата кацна на висока скала,

чувстваше умора тя,

а охлюва до краля застана,

изпълнен с радост голяма.

 

Соколът отново полетя. Летя, летя...

Стигна за сетен път до върха,

а охлювът все там стоеше.

Той рече:

„Аз успях, защото пълзя.”

© Без Име Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Харесах. Има поука.
  • Да наистина имаше, но аз заех идеята и го направих като стих.Баснята беше моята муза
  • нямаше ли подобна басня... нещо отрода "Как достигна дотук ти нищожно творенье.... - С пълзенье!Ч
Предложения
: ??:??