Сол

                                                     ... ако и солта обезсолее...

С есенни рими, изпечени в сол,

узрява стихът ми – объркан и гол.

В равни затишия, лепкав въпрос

донася на думите скрития мост.

Лъч в непрогледната зла тъмнина

е животът, поръсил с два пръста солта.

С дъх на пребъдване, тих реверанс

за вкусната част от житейския танц.

Съдбата кипи в сладко-кисел сироп

със спомени - плънка до вечния гроб.

С подправки за щастие и кисел лимон,

като нежна соната с един фалшив тон.

Смисъл и същност стоят най- отпред.

Римата сол е за всеки куплет.

Ароматна балада, потаен рефрен,

като морското дъно вълнуват се в мен.

Солта е стихия, основа и цел—

във всяка възможност, която си взел.

Без вкус и без смисъл е само това,

което изтича безсолно в нощта.

Блудкава фраза, родена във страх,

бездомно се скита из мъртвата прах.

Ако дойде при мен заблудена в нощта,

ще поръся със сол и ще дам на листа.

Но нямам ли сол, какво ще ù дам—

угаснала жар в най-студения храм?

Безвкусица, дим за премръзнал народ

е безсолната сол в ястието-живот!

08. 10. 2011 г.

с. Драгоево