Безславно гнева си разходих по мрак.
Будувам, а вятърът свири.
Отмина безследно самотен каяк.
Студът към дома ме натири.
Ще свикна, си казвам, ще се примиря.
Но вяра сама не си хващам.
Загубиш ли тръпката, вдигай платна
и песен подемай южняшка.
Люлее води безпристрастно море,
поглъща и гняв, и раздори.
С гласа си напевно умиротворен
езика всевишен говори.