22 авг. 2010 г., 19:36

Солени пълнолуния 

  Поэзия » Другая
1023 1 28

Под клепките на всеки тъжен ден

заспива уморената надежда.

От срещи пак с несбъднато сразен,

расте в ума ти кукувича прежда.

Оплита самочувствие и блян

със тънките си вледенени пръсти.

И в дулото на съвестта си взрян,

ти плачеш за мечтата непокръстена.

А може би от твоите сълзи -

горещи и солени пълнолуния,

спасението в миг ще изпълзи

надеждата безкрила да целуне.

След танца самодивски на нощта,

ще се събуди с вик зелен зората.

Превръщаме във хлорофил кръвта,

за да запазим стръкчето в душата.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радва ме твоят коментар, Галена, много държа на казаното от теб!Защото наистина си поет от голяма величина!
  • Превръщаме във хлорофил кръвта,
    за да запазим стръкчето в душата.

    Много ми хареса! Аплодисменти!
  • Радвам се, че те е докоснало, Нели!
  • И това ми харесва!
  • Плами, отзиви като твоя правят поезията ми да изглежда такава, защото я съпреживяваш със сърцето си! Приятно ми е да чувствам приятелското ти отношение към мен и ти благодаря за човешката топлота!
  • Запазваме стръкчето живо, мила! Поздравления за прекрасната ти поезия!!!
  • Дано и ти успееш да го запазиш, Роси!Нищо, че на всички ни е толкова трудно! Благодаря!
  • Да "запазим стръкчето в душата"!
    Хареса ми! Поздравления!
  • С благодарности, Хели!
  • Харесах!
  • Мариан, благодаря ти, че позволи да те докосне!
  • Ако отгледаме стръкчето, може и в нещо голямо да се превърне - съгласна съм с теб, Агоп, благодаря, че прочете и коментира!
    Сърдечни благодарности и за вашите мили поздрави - Веси и Валентина!
    Радвам се да ви видя тук!
  • Нямам какво да добавя!Поздрави,Мария!
  • от това стръкче, какво дърво може да израстне....

    поздрави, пастирке...!!!
  • Стихът ти зарежда, вдъхновява и дава сила!!!
    Препрочитам го и все откривам по нещо ново!!!
    Поздравления и от мен!!!
  • Татяна, винаги съм мислила, че поантата трябва да носи изненада и сила. Дано да съм успяла в случая, щом твоето съзнание се е спряло точно на тази моя метафора. Благодаря, че се отби!
  • "Превръщаме във хлорофил кръвта,

    за да запазим стръкчето в душата." Харесах! Поздрави,Мария!
  • Благодаря ви Селвер, Илко и Неделина, че откривате стойностни неща в моята поезия и ме подкрепяте с вашите положителни оценки, предизвиквайки вдъхновението ми да ражда нови стихове!
  • Ех, Марияяя...Красива е твоята поетична душа!
  • Ти ли го казваш, Доче? Думите и теб те слушат, научила си се да жонглираш с тях и да редиш стихотворни чудеса!Но ти благодаря, много си мила!
  • "Превръщаме във хлорофил кръвта,

    за да запазим стръкчето в душата."

    Стрък надежда за утре-за тях
    неродените наши подобия...
    И дано да разказва солена сълза,
    че следите ни всъщност са спомени...

    Невероятна си Мария!Как умееш да оплиташ с думите!Поклон пред перото ти!
  • Откриваш своите силни места в стихотворението, Ивон! Дано наистина да ти е харесало!Благодаря за милите поздрави!
    А стръкчето трябва да се пази, за да усещаме, че сме живи, Ани!Хубаво е, че мислиш като мен!
  • Пазим го това стръкче и още как го пазим!
  • Всички участваме в този кръговрат и даваме нещо от себе си, но думите ти са наистина много мили, Боби!
    Ведрина,ти отново ме награждаваш с твоите удивителни, а това за мен означава, че написаното те е докоснало.Благодаря за отделеното ми време!
  • !!!
  • Руми,думите ти наистина светят светулчино, защото от тях бликат искрени чувства!Прегръщам те, мила!
    Благодаря и за твоите приятелски поздрави и висока оценка за написаното,
    Лили!
  • Радвам се, че ти е харесало, Катя! Поздрав!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??