bloody_angel (Владислава Генова)
104 140
7 нояб. 2006 г., 15:54

Сонет 

  Поэзия
662 0 3

 

Сонет

 

Не искам да те давам, ала губя те.

Препъвам се и падам, и сама съм...

Не помня как за първи път целуна ме,

но знам, че в онзи дълъг миг пораснах.

 

 

Но не като останалите възрастни,

които търсят теб, а губят себе си.

Не могат ли сами да се досетят,

че няма те, или си луд, но вечно сам си.

 

 

Небето е при теб. Къде го няма!?

Ако изчезне то, за тебе няма място.

И няма вече тук кого да мамя,

и яснотата пак за мен неясна е.

 

 

Обичам да те имам, но върви си.

От слънчев лъч пак люлка направи си...

© Владислава Генова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??