СОНЕТ № 18
Когато словото насилствено замлъкне
и жестовете се качат на трона,
в душата ти по обед ще замръкне
и слънцето едва ли ще догониш.
Щурците ще престанат да ти пеят.
Вълните морски няма да се сърдят.
Представяш ли си вятъра в развод със кея,
или дъждът безшумно да се лее?!
Свидетел ням ще се почувстваш
на сивата, самотната стихия,
която само в твойта пустош ...