10 мая 2016 г., 14:47
Сонет 31
Ти, който Муза не една погуби
и днес си тръгваш нажален,
че никой веч' сърцето ти не люби
от нежни ласки запленен.
Торбичка стихове е твоята награда
за нощите изстрадани безчет,
трънливата пътечка водеща към Ада
с отровните стрели от твоя арбалет.
Луната едничка те изпраща
със изтънелия си сърп
и ледена мъгла обгръща
самотно извървяния ти път.
Така отива си поетът - единак
и спомен не остава - само мрак.
© Аластор Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Тъжно, но хубаво написано! Поздравления!
-
vega666 (Младен Мисана)- Да, прав си за мрака, че е ден от тъмнина.
Но тук до голама степен са ми влияли спомените за Музите които "пърхаха" като птички около поетите на Ангел Кънчев 5 и един приятел - поет и преводач, който изгубих. -
Напомни ми за текста на Пол Клодел, озаглавен "Отпътуването на Лао Дзъ", Аластор. Наистина е тъжно, но е вярно. Ала мракът за поета е всъщност ден от тъмнина:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/den-ot-tymnina
Поздравявам те за истинния стих! -
Тъжно и някак самотно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
...Ти, който Муза не една погуби
и днес си тръгваш нажален...
Колко е крехка красотата и колко лесно се ранява... Но дали тя помни поета или той нея, спомен има! Много красиво стихотворение, Аластор! Поздравления и от мен.