Сонет
Ти сам си този път избра -
ти - лъч блестящ и цар на самотата.
В чиято сянка слънцето изгря
и залезът предрече светлината.
Ти, който не обичаш да вървиш
без път и цел, и без цена висока –
загинал би отново, за да се родиш,
но без да губиш вярната посока.
Защо ли днес изпепелих
в мечтите си аз таз любов безгласна?
Не вярвах на невинния ти лик - ...