СОНЕТ НА МОЯ БЛЯН
О, сънища магични, сънища безброй,
ликът й свиден запазете – буден да сънувам.
Падне ли нощта в мъчителен покой,
с плаща ви загърнат, само него да целувам.
Духът ми, предела сетил на своите мечти,
родени в синева безоблачно лъчиста,
жадува блян единствен в нежните черти
на красотата нейна – наниз от мъниста.
До скончанието на мига, във който аз
очи отворя пак, добили земна власт,
ще живея в сладко утомление, ...