8 апр. 2008 г., 13:29
По Валери и М. Равел
Вълната търси своя пристан,
където да отпусне хребет.
Откривам шеметния Тристан,
Изолда - като нежен лебед.
Човек не знае как съдбата
предпазва го по пътя сложен.
И как щастливи небесата,
го правят единствено възможен.
Сърцата в ритъм резонират,
напипали са пулса точен.
За миг дори не се и спират... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация