Бях в рая, горе в небесата,

където небето е вечно синьо

и облаците меки кат коприна,

но дори сред красивите поля,

изпълнени с жълти цветя,

не намерих покой и радост.

Слязох долу в адските дълбини,

където небето е забравено

и виждаш само огън и скали.

В това царство на вечната болка

не открих ни покой, ни утеха.

Посетих земята на хората,

където Ада и Рая се събират,

където има и щастие, и болка.

Но дори тук, сред красивите земи

не открих търсеното от мен,

видях морета, планини, велики градове.

Видях епохи да идват и да си отиват,

но пак се чувствам като странник,

скитник без посока и цел

и когато бях на прага на отчаянието,

видях светлината в сърцето ти.

Усмивката ти ме накара да забравя всичко.

Най-накрая душата ми откри покой!

И тогава едва разбрах, че всичко,

за което мечтаех и търсех,

е твоята усмивка и две сини очи.

Ако може да съм скитник, самотен, отчужден,

но открих своя дом при теб, любов моя.