purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
13 нояб. 2009 г., 00:45

Сонет за старото дърво 

  Поэзия
667 0 11

 

 

СОНЕТ ЗА СТАРОТО ДЪРВО

 

 

Край другите застанало, само, като сираче,

изсъхнало, с протегнати ръце към Бога –

какво ли иска немощното старче?

Дали за милостиня моли?

 

А другите са весели, разлистени, доволни.

Прегърнати, за нещо си шушукат –

нали навън, край тях е пролет,

нали е тихо, няма буря.

 

Самотник, свел надежда, стар комита вчера,

сега забравен, чака сетния си ден.

Защо край него другите треперят,

 

когато буря зареве?

Веднъж, когато бурята внезапно връхлетя –

огънаха се другите – а старото дърво умря.

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно ми стана. И се замислих...за дълбоката мъдрост на тези стихове.
  • Колко мъдрост има тук! Обичам да се връщам при теб и стиховете ти!
  • Изсъхналото дърво няма еластичност, то се чупи.
    Тая преходност подтиква към размисли и равносметки.

    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3163&Level=1
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=175483

  • Тъжно и красиво!
    Поздравления!!!
  • Старите дървета са с дълбоки и здрави корени, не се огъват! И силна буря не може да ги изкорени!*
  • Аплодисменти!!!
  • Староста е тъжна знам,
    но нека всички стигаме до там,
    в живота нека всички оцеляват
    тъй дълго че да остаряват!!
  • !!!*
  • Комплименти за невероятното попадение!
    Здравей!!!
  • Тъгата...ражда невероятни неща...Поздрав за стиха!
  • Поглеждал ли си скоро
    към края на полето?
    Там,
    на крачка-две от хоризонта -
    почти на свършения ръб -
    живееше
    последното дърво.

    Подпираше се в облаци.
    Старееше и съхнеше. Самò.
    Забравено от всички.
    И от птиците.
    Тъгата си прикриваше
    с остатъци от тишината.
    И капките на аления
    изгрев...

    Докато (...)
Предложения
: ??:??