SOS
Студено и тихо е там, сред пространствата
и вакуумът ледено трака със зъби.
Сами астронавтите връзват си раните
на звездния вятър под тъмния зъбер.
На тежки мълчания сбруята схапана,
изригва понякога, звездите разсипва.
Превит е от болка и зяпнал е клапанът,
и хленчи хорали котило от липси.
В куцукащо скитане, без навигация
(и някак си все кислородът е малко),
със „самодостатъчност“ за дестинация,
са личните космоси - тъжни и жалки.
През илюминатора, втренчила ехо,
все тя - самотата ти с гладни зеници.
Хроничини са раните и не завехват.
Самотни умират безкрилите птици.
И пълним си липсите със заблуждения,
изписваме празното с димни сигнали:
"До някого. Липсваш ми! Моля, спасение!"
Радарът мълчи. И си толкова малък...
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Браво, Рег! Толкова си...Голяма!!!
-
Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
-
"До някого."...До себе си!!!... SYS(нищо общо с гето жаргона)
-save YOUR soul...
да, носи послание за безизходица и кара да се замислиш. Пак великолепно!!! -
Така пишеш ,че спираш дъха..
-
Потръпнах...
Невероятен стих!
с обич, Регина. -
трагичен, но е и философсни...
завладяващ финал !
а защо с непреведено заглавие !
поздрави Реги ! -
Дано, има надежда, днес прочетох сигнала - при Калчев!!!
И за теб поздравления, мила Регина!!! -
много впечатляващо! браво, Регина!
-
"До някого.
Липсваш ми!" SOS към... пустотата!
Сетих се за един разказ: сюжет - самотен астронавт с кислород за няколко часа и никаква надежда за спасение. Но някак - в разсъжденията си, слушайки Бах - постига хармония, разбиране и спокойствие, а финалът е:
"Йохан Себастиан, аз идвам!"
Яко стихо, Рег!
Ave -
Страхотен финал!!!
-
!!!
без думи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
