Изплувал спомен...
И отработен поглед във страни...
Въздишка и хиляди объркващи въпроси...
В горчива кривина се сляха двете устни,
върху тях мълчанието ми се настани...
Сърцето сякаш умори се за любов да проси...
Наслушах се на глупости, че времето лекува...
Не се забравя лесно тъй човекът, който е събудил в теб човек...
Дори и предизвикал бури за секунди,
това се пренебрегва и споменът остава, че някога от вятъра си бил по-лек...
За нея аз не бях изобщо първата любов...
Дали пък няма тя за мен да е последна...?! ...