Понякога усещам близостта на дъното,
сякаш вися на ръба.
Дори да искам, не бих могла да се спася.
Спаси ме от бездната на страх и тъмнина,
покажи ми част от твоята светлина.
Не искам аз към миналото да се връщам,
спаси ме от нищото, в което се превръщам.
Усещам че краят е близо -
краят на една любов,
на щастието в моя живот.
От днес за мене ти си минало,
но как да забравя всичко вече отминало.
На дъното на тази пропаст са моите мечти,
ще ги достигна, защото в тях си ти.
Сърцето ми, пронизано от хиляди стрели,
умира бавно, преди към бездната да полети.
Без теб животът няма смисъл.
Защо да се опитвам да живея,
щом ритъма на твоето сърце не мога да владея.
Тъмнината е забулила душата ти,
тъмнина, която не могат да разсеят моите сълзи.
С всеки следващ ден погубвам бавно себе си
забравям чувства, нежност, щастие, мечти.
Моля те единствено и само за едно -
спаси ме, без да питаш как и защо.