Спасяване на зимните щурци

9 окт. 2012 г., 14:15

Поэзия » Философская

538 0 6

И когато ослепях

за съботните страсти,

подир истина и грях,

прошка и причастие,

ме привика тук нощта,

красива до престъпност,

с фустанела от листа.

пред олтара ù пристъпих.

Припламна вощеница

минзухарено в лила

сред есенна шевица.

И притихнах, щом видях,

щурецът как се шмугна

сред мъховите лимби.

Загърна с мокра шума

невръстните си нимфи.

и с нишки от коприна

шепа лято улови –

в безлюдни паяжини,

върху тръни и треви.

Самотници лъчите –

по-тънички от косъм –

бодяха в игленика

по златния си отсек,

заплетоха и виха

средесенна люлюшка,

плениха в сянка лиха

предзимната вихрушка

А пък вятърът със смях

изостри сетивата.

И със седем кофи прах

забърка багрилата

и дълго под дъжда

рисува в натюрморти

с пурпур, охра и ръжда

дървесните офорти.